Покрайнините

Тук бяха покрайнините където мистичните същества можеха да общуват спокойно , а не да се страхуват , че хората ще ги разкрият.

Майли вървеше около 5 минути и вече бе пристигнала на мястото което наричаше свой втори дом. Там тя се чустваше спокойна , че никой човек няма да я види и няма да разкрие тайната и. За нея това беше ужасно , защото се страхуваше да нестане обект за изследвания. Майли харесваше това място също , защото тук тя оставаше насаме със себе си , а и природата е толкова приятна. Всичко е зелено има място да използва цялата магия която има и да се разхожда колкото иска. Обичаше това място.

Майли усети някой зад нея и се обърна като изтреля от ръцете си ледени колове. За нейна радост те не уцелиха Кейт.
- О , боже Кейт какво правиш тук. - Когато Майли се усети тя разбра , че и Кейт има тайна. - Ами вече няма смисъл да крия , това , че съм вещица щом ти вече разбра. А ти какво правиш тук? Тук е само за вещици , магьосници и митични същества?

Майли леко се стресна , защото се боеше да не я убие.
- Ами да надявам се. - каза със треперещ глас момичето. Тя не се сдържа и я попита.
- Няма да ме изядеш нали?

Майли вече по спокойна.
- Слава богу.

Двете момичета се прегърнаха и седнаха на поляната. Майли се подпря на ръцете си , затвори очи и вдигна глава към слънцето.