Кафене "Coffe"

Тук ще е кафенето.

Майли току що се беше настанила във къщата си , но и беше скучно. Тя реши да се поразходи по града. Първо разгледа южните квартали , но нищо не и направи впечетление в този момент. След това отиде във северните. Там тя забеляза някакво кафене. То беше голямо и синьо. "И без това няма , какво да правя ще влезна вътре" помисли си тя. Когато влезна тя видя масички и стлове , както във всяко кафене. Тя седна на една маса и неслед дълго един мъж със кестенява коса и униформа дойде при нея.
- Какво ще желаека. - попита любезно мъжа.
- Едно кафе с много пяна. - каза момичето.
След около 5 минути кафето и пристигна. Тя се облегна на един от столовете и отпи от кафете си. Когато погледна към вратата тя видя някакво друго момиче.

На вратата на кафенето стоеше Кейт.Тя видя Майли масата и тръгна към нея.Погледна я и каза:

-Здравей приятно ми е да се запознаем .Аз съм Кейт. - тя и подаде ръка.

После седна на масата до нея и си поръча едно кафе.Сервитьорът го донесе тя пое чашата и отпи бавно.Кафето още беше горещо,но въпреки това Кейт отпиваше на големи глътки.

Майли беше малко изненадана , но се радваше , че се запознава със нови хора.
- Здравей. И на мен ми е приятно. - каза тя и подаде ръка.
Двете момичета се здрависаха и отново отпиха от кафетата си. Майли реши да завърже някакъв разговор и попита:
- Ти от тук ли си?

-Ами да тук съм родена и тук ми харесва.Градчето е доста спокойно. - въпреки , че малко послъгваше Кейт не се чувстваше гузна , защото не можеше да си признае , че е вампир.

-А ти Майли? - попита много хладно Кейт.

Селена влезна кафенето и реши да си поръча кафе.Когато се обърна видя две момичета и празна маса до тях.Тя рещи да седне там.
-Ех да имах приятели.-каза Селена.
Когато и донесоха питието седна на масата и започна да го пие

Кейт и Майли си говореха и тя неволно обърна глава.Тогава видя момичето , което беше седнало на съседната маса и изглеждаше много самотна.На Кейт и домъчня и реши да я покани при тях.Стана от масата и отиде до момичето.

-Здравей изглеждаш ми приятно момиче.Аз съм Кейт.А ти? - попита Кейт

-Здравей и на мен ми е приятно аз съм Селена-Каза тя.
Тя много се зарадва че се запозна с такива любезни момичета.
-На колко години сте?-попита тя като се изчерви малко.

Двете седнаха на масата при Майли.

-Аз съм на 20.Мисля , че Майли е на 17.А ти Селена? - каза Майли.

Кейт отново излъга всъщност беше на 250 , но нямаше как да го сподели нали така!?

-Аз също съм на 17-каза тя.
Беше я страх да не направи някава магия без да иска за да не раберат че е вешица.
-Изглеждате приятни-Каза Селена

-Благодаря.Ти също си много мила. - каза с фалшива усмивка Кейт , защото кръвта на Селена ухаеше чудесно и едвам стърпяше глада си.Тя сложи ръка пред очите си за няколко секунди и после я махна.Когато погледнеше Селена усещаше аромата на кръв и жаждата и повлияваше лошо.

-Добре ли си Кейт да не си болна.-попита тя

Едвам,едвам се здаржаше да не направи магия силите и идваха от вътре цялата почервеня но изведнъж магията сякаш спря да я притиска.

-Не добре съм. - каза Кейт , но всъщност не беше никак добре.Усети как жаждата и глада започнаха да я преобразяват тя сложи ръка пред лицето си и стана от масата.

-Отива до тоалетна. - каза тя и се затича към тоалетната.Влезна там и се заключи в една от кабинките.Лицето и се промени очите и станаха черни и от устата и се подадоха дълги и зловещи думи.Тя издаде зловеш стон и отново се върна към формата си.Излезе от кабинката отиде пред едно огледало и се изми за да се ободри , но беше гладна и това беше проблем.Тя оправи косата си и тръгна към масата.

-Сигорна ли си че си добре Кейт ако искате да отидем да хапнем май си гладна-каза тя малко притеснена
Когато погледна през прозореца видя най-големият си враг Мария.
-О не-каза тя шепнейки.
-Та Кейт искаш ли да хапнем нещо и без туй съм гладна.

Кейт направо не искаше и да си помисля за храна , но гладът и напираше отвътре.

-Аз трябва да тръгвам. - Кейт се завъртя и изляза като виелица от кафенето.Тя бързо пресече улицата и тръгна към мрачната гора на града.Обичаше да си почива там , а и имаше от кой да се нахрани , защото гладът я мъчеше.Тръгна по улицата за гората и ското стигна там.

Клеар ще те помоля да пишеш във 3 лице , а не в 1 лице.

Майли покани момичето да седне , но много искаше да използва силите си затова изпи с една глътка до дъно кафето и каза:
- Е аз ще тръгвам. Много съжелявам , но имам работа. Беше ми приятно и се надявам пак да се видим.
След тези думио тя напусна кафенето.

-Е май останахме само ние двете-каза тя
-Приятно ми е да се запознаим аз съм Селена и съм на 17.
След тези думи тя испадна в шок че пази такива тайни от такива добри момичета.
-Е искаш ли да се поразходим някъде не ми се стои тук-попита тя любезно.

- Разбира се! - отговори Клеър и те станаха то масата. Сервитяорът дойде след тях и раздигаше.
Клеър отвори вратата и я задържа за да излезне Селена. Видяха една пейка и решиха да седнат там.
Тогава момичето почуства че е нейно време да се представи и подаде ръката си към Сел.
- Казвам се Клеър. И аз съм на седемнадесет. Приятно ми е! - Чернокосото момиче пое ръката й и двете се усмихнаха една на друга.
- Е, сега на къде? Имам предвид че не можем да стоим на тази пейка вечно?
- Добре! - отвърна момичето до нея и те тръгнаха да стават, но ОПА беля! Били седнали на боята ей така и тя е засъхнала сега.
- Какво ще правим?

-Ами изчакай за минутка ще ида да си купя вода може да помогне-каза тя и изтича.
Скри се зад едно дарво и направи малка магиика като внимава да не я забележат.
Когато се върна видя че е отлепнала.
-Я птлепнала си апак аз си мислих че ще стоиш вечно е супермаркета беще затворен-каза с изкуствена усмивка.Беше и гадно че е лъже.
-Хайде да идим в гората там обичам да разпускам!

- Добре! И на мен гората ми допада. - отвърна й росокосото момиче.
Двете се измиха и поеха по пътя. Минаха няколко коли преди да успеят да пресекат пътя. Бързаше им се и минаха на червено, през това време мина една кола и Клеър успя да реагира светкавично. Избута Селена от пътя, но не успя и себе си. Шофьорът на сивото ауди се оплаши и подпали газта.
За щастие никой наоколо не забеляза, освен ... Селена. Кракът на Клей буквално беше изкривен наобратно. Как сега момичето щеше да обесни на приятелката си как ще заздравее за секунди. Как? И това стана и Сел я зяпна зачудено.
Клеър стана полека от земята и предложи:
- Тръгваме ли? - знаеше че ще потекат реки от въпроси, но бе решила да е в гората.

-Да тръгваме но изскам там да ми обясниш всичко-каза твърдо Сел.
Те се запътиха към гората и ео че стигнаха